4 глава
13 юни 2009 година, събота
    - Иии... пляяяяяс! – извика Лиса, лисна чаша вода върху спящата си сестра Мила и избяга.
Мила потръпна от студената вода и бясна скочи в леглото си.
    В този момента вратата на стаята се отвори и опрените на касата Мария, Стефан и Лиса извикаха в един глас.
    - Честит рожден ден, Мила!
    Тримата се втурнаха към 9-годишната Мила, а тя, вече простила на сестра си, ги дари с лъчезарна усмивка и протегна ръце, за да ги прегърне. Последен се наведе към нея баща й, давайки й подаръка. Смартфон „Вайо”. Мила засия и почти се разплака. Погледът й трептеше от възбуда. Тя стисна телефона в ръка и благодари.
    През последните дни на няколко пъти бе повдигана темата за бинокъл, но в крайна сметка решението на семейния съвет бе взето единодушно, че подаръкът за Мила няма да е бинокъл. Денят бе прекрасен. Събота. С много слънце.
    Гледката отстрани бе едновременно трогателна и красива. Денят мина във веселба. Много гости минаха през къщата, за да поздравят Мила. Естествено, тя още сутринта прехвърли картата си в новия смартфон и с радост чакаше някой приятел да й се обади, за да го ползва.
    Минаваше девет вечерта и суматохата в къщата утихна. Мария и Стефан прегърнати на дивана гледаха телевизия. Лиса се качи в стаята. Мила седеше на верандата в люлеещия стол на баща си и гледаше небето. Изведнъж се сети, че преди време бе сънувала, че намира бинокъл, и си помисли колко добре би било, ако сега имаше такъв, за да погледне към звездите. Заклати се малко по-силно и отпусна глава назад. Изведнъж усети прилив на кръв в главата, защото столът залитна доста назад, но след секунда всичко се оправи. В този миг, когато главата й бе отпусната, тя зърна с периферното си зрение, че дървеният капак на прозореца на тавана се вее. Кукичката, която държеше капака отворен, бе изпуснала и лявото крило се поклащаше от лекия ветрец.
    Мила постоя още около половин час на верандата и се прибра. Минавайки през всекидневната, каза на родителите си, че няма да вечеря, и се отправи към стаята. Преди да отвори вратата, се сети за веещия се капак и продължи по стълбата към третия етаж. Издърпа сгъваемата стълба за тавана и се качи по нея. Отвори капака. Протегна дясната си ръка и напипа ключа. Запали лампата на тавана и се качи. Прекоси цялото помещение и отиде до прозореца. Отвори го и се надвеси, за да хване капака. Придърпа го, хвана кукичката и отново се надвеси през прозореца, за да я фиксира в халката на фасадата. Кукичката влезе плътно. Мила затвори прозореца. Тръгна да се връща, но вляво видя един стар скрин. До него стоеше сандък. Стана й интересно какво може да има вътре. Придърпа един стол и седна. Отвори сандъка. Вътре имаше куп вехтории. Стари прогнили дрехи. Няколко стари кутии от обувки. Празни шишета от лекарства. Изпочупени играчки. Войнишки пагони.