5 глава
    Ралф Григоров кротко се полюшваше на люлеещия стол на верандата на къщата в квартал Княжево. Улица „Брусар” бе малка, а №10 се падаше по средата. Вечерта бе прохладна и бившият цирков артист, а понастоящем имотен пенсионер, отпиваше кротко от уискито си. Два пъти в седмицата Ралф Григоров си позволяваше по 30 грама за тонус и подобряване на кръвообращението. Така се оправдаваше пред съвестта си, защото лекарите му бяха забранили да пие, след като откриха, че има аритмия.
    „С аритмия или не, уискито ми харесва и няма да се откажа от него. Нямам жена и деца, така че лекарите да вървят на майната си” – постоянно повтаряше 81-годишният старец.
    Ралф Григоров много обичаше верандата си. Стотици пъти вечер бе сядал в любимия люлеещ стол, за да съзерцава небето. Гледаше звездите и даже си бе съставил карта на няколко съзвездия като Голямата мечка, Малката мечка, Краставата кола, Малката лула, Андромеда, Везни, Голямо куче и др. Обичаше и сам да си измисля имена на съзвездия. Когато се вживя в ролята на откривател и съзря на небето за себе си съзвездието Краставата кола, благодари на Господ, че четвъртинката уиски, което бе погълнал, въпреки че много рядко си позволяваше толкова, фокусира зрението му така, че да открие звездната конфигурация. Бе близо до Голямата мечка. В съзнанието на Ралф Григоров се изобразяваше като стара руска Жигула, от предния и задния капак на която стърчат крастави израстъци. Малката лула нямаше нищо общо и не бе плод на някоя известна трева за пушене, а просто вдясно от съзвездието Везни имаше скупчени звезди, които му приличаха на малка къса лула. Неговата малка лула.     Старецът обичаше да мечтае и мразеше някой да го прекъсва късно вечер с телефонно обаждане или позвъняване, когато той летеше сред звездите. Нощта бе прекрасна и умореният акробат просто искаше да използва всяка секунда, всеки лек порив на вятъра, за да се наслади на момента. Отпи от чашата и отново зарея с поглед в небето. Взе новия брой на географското списание и под силната светлина на лампата се зачете именно в статия за звездите.
”Звездите са безкрайно много и никой не може да каже с точност колко дълго съществуват, защото те постоянно се раждат и умират. Около Земята има 150 000 000 000 звезди. Във Вселената – неизвестен брой в милиардите галактики... - Каква красота! – простена Ралф и продължи. - Кои звезди живеят по-дълго? Тези, които имат голяма маса и се характеризират с голяма скорост на протичане на ядрените реакции, или тези, които са с малка маса и излъчват малко енергия? Оказва се, че скоростта на протичане на ядрения синтез е пропорционален на масата на звездата на четвърта степен. Следователно масивните звезди изгарят по-бързо от по-малко масивните. Най-тежките изгарят всичкия си водород за няколко стотици хиляди години, а леките червени звезди могат да светят в течение на няколко десетки милиарда години. И това, ако не е ирония....”
    Ралф Григоров изведнъж почувства остра режеща болка в главата. Погледна чашата си и с почуда установи, че в нея има още доста уиски. Какво ли ставаше, че така го заболя главата. Стана, разкърши се малко, разходи се из градината. Загърна се в халата и наведе главата си назад. Просто искаше повече кръв да влезе в нея. Задържа се близо минута в тази неестествена поза и след като усети, че вратът му започва да пулсира, отново я изправи. Усети леко замайване, но след секунда всичко си бе по старо му. Наведе се и посегна към една хартийка, паднала до храста с розите. В мига, в който я докосна, се убоде. На пръста мигновено се появи капчица кръв. Изпсува. Пъхна пръста в устата си, за да оближе кръвта, след което се върна на стола и седна. Пресегна се и пусна боклука в близката кофа за смет. Взе чашата си и глътна уискито наведнъж. Затвори очи, усети как парливата малцова течност се разлива по хранопровода и влиза в стомаха, стопляйки го. Потръпна, стана и се прибра в къщата. Погледна си часовника. Наближаваше 22,00.

<img>http://aroundoftheworld.ru/wp-content/uploads/2011/12/ibiza3.jpg</img>

Земля – это планета невероятной красоты, где каждый уголок по-своему прекрасен и таинственен, будь то созданное природой место или построенный человеком мегаполис. Места, которые непременно стоит увидеть, можно перечислять очень долго. Но кроме мест есть в мире и множество интересных событий, традиций и просто фактов, благодаря которым хочется посетить именно эту страну, город, поселение или местность.
Блог «С миру по нитке» посвящен именно таким удивительным местам.


<a href=http://aroundoftheworld.ru/france/francuzskie-bulochki.html>французкие булочки</a>

<a href=http://aroundoftheworld.ru/ves-mir/postuchat-po-derevu-sueverie-ili-tradiciya.html>постучать по дереву</a>

<a href=http://aroundoftheworld.ru/japan/gejjshi.html>рисунки гейши</a>

<a href=http://aroundoftheworld.ru/england/gibraltar.html>gibraltar</a>