- Време е. Просто го направи.

    Малкият Ралф затвори очи. Сведе поглед и се помоли.

    - Боже, нека не се проваля. Искам винаги първият път да е успешен. Помогни ми.

    Изведнъж образът на стара циганка, за която много му бяха разказвали, изплува в съзнанието му. Слаба, със съсухрена кожа на лицето, силно набраздена. Погали го по главата и му се усмихна.  

    Светлините на манежа изгаснаха. Ралф вдигна глава. Отвори очи. Трябваше му секунда или две, за да може зениците му да свикнат с тъмнината. Той се обърна и тръгна към процепа в завесата. Премина, усети как кадифената материя го погали по рамената, стъпи на манежа и се спря. Мрак. Никога нямаше да забрави този мрак. Изведнъж всичко стана червено. После синьо.

    - Плувай, Ралфи, плувай! – подвикна му акробатката Лина, която бе открехнала леко процепа на завесата и го наблюдаваше с едно око. – Стискам палци за теб.

    Ралф я чу и се усмихна. Затича се. Нова синя светлина заля арената и го следваше. Заплува. Едно, две, три... Скок. Понесе се във въздуха все едно можеше да лети, все едно имаше крила. Времето сякаш спря. Направи дъга. Хубаво сви колената. Започна да се превърта. Продължаваше да лети. Направи кълбо във въздуха все едно е перушинка. Боже колко бавно е всичко. Краката минаха напред. Тялото се разтегна. Приземяване на крака. Леко залитна напред. Ръцете встрани. Очите се отварят. Земята под краката е стабилна. Публиката ръкопляска. Ралф се опъна като струна. Аплаузите се усилиха.

    - Браво, мъниче, браво! – изкрещя някой от публиката и му хвърли малка играчка – плюшена риба.                   

Към арената полетяха цветя. Първият му номер пред публика бе успешен. Не се провали. Не изложи баща си. Бе достоен наследник на цирковата фамилия Григоров. Направи салтото. Знак ли бе играчката, че е зодия Риби? На първото му представление да му подарят плюшена риба. Имаше ли нещо случайно, или всичко е закономерност?

    Ралф бе уверен, че е типичен представител на тази зодия. Щастливите числа - 3, 10, 11, неведнъж през годините му носеха скромни печалби от тотото. Съдбоносните години на зодията бяха през 7 и той много добре знаеше това. Бе на 81 години. Щеше да почине на 84. Бе сигурен в това така, както бе сигурен, че в момента стиска възглавницата под главата си. 12 март 1928 година. Това е неговият ден.

Ралф бе научил всичко за зодията си и обичаше да разказва и спори с всеки, който несъзнателно сбърка да подеме темата, че зодиите са нещо незначително и не влияят върху съдбата на човек.

    ”Риби е дванадесетият знак от зодиака и се управлява от планетата Нептун. Рибите са много чувствителни хора, отзивчиви към мислите и чувствата на другите – започваше лекцията си Ралф. - Винаги се стремят да постъпят правилно, но обикновено не им достига воля. Постоянно се колебаят как да действат. Тези хора рядко спортуват или правят нещо, което изисква значителни физически усилия. Не са войнствени. Готови са по-скоро да страдат, отколкото да се борят за правата си. Имат комплекс на мъченици. Понякога проявяват такъв инат, че никой не може да ги вразуми. Освен това предпочитат да се носят по течението, вместо да се обвържат с някаква отговорност. В настроението им оптимизмът се редува с песимизма. Всъщност поведението им често се мени от едната крайност в другата, което особено дразни онези, на които се налага да работят или да живеят с тях. Рибите не са амбициозни, а по-скоро нагласите им клонят към някакъв измислен свят. От тях често излизат прекрасни изпълнители във всички области на изкуството. Имат свръхразвито въображение и развито шесто чувство.”

    По време на декламацията, независимо дали бе наяве или наум, почти не си поемаше въздух. Често човекът, който бе попаднал в лапите на Ралф на тема зодии, в един момент започваше да се притеснява дали диша. Винаги по един и същ начин Ралф завършваше разказите си театрално, споменавайки, че самият той е тоталното олицетворение на зодия Риби.

    Лежеше в леглото. Халатът се бе усукал около тялото и му бе малко неудобен. Отново намести възглавницата. Пъхна ръцете си под нея. Зарея поглед в тавана. Отново остра болка проряза главата му. Извади лявата си ръка изпод възглавницата и погледна часовника. Часът бе 22,16.

 

tZfc2l , [url=http://jdtlslkqatda.com/]jdtlslkqatda[/url], [link=http://iwspxmnckkiz.com/]iwspxmnckkiz[/link], http://qsedmvpuoyxx.com/

807Wn2 <a href="http://nrqmgemdgnxi.com/">nrqmgemdgnxi</a>

bSdGx8 , [url=http://bujxcaxboiqa.com/]bujxcaxboiqa[/url], [link=http://mhrqkndngwtm.com/]mhrqkndngwtm[/link], http://ltjmfvvljiye.com/