11 глава
    След срещата със семейство Кръстеви Мънч се прибра. Мина през банята за минута. Още толкова му трябваше да съблече дрехите си и да ги хвърли на един стол в ъгъла на стаята. Просна се на леглото. За миг мислите му се върнаха към разговора с Милена. Усмихна се. Умората обаче надделя. Заспа.

    Часовникът цъкна. Дисплеят изписа 8,00 часа. Алармата се включи и започна да пиука. Мънч протегна ръка и натисна копчето за изключване. Обърна се по гръб. Чаршафът се бе увил около него. Раздърпа го, за да се освободи. Смачка го на топка и го пусна до леглото. Мънч прекрасно изпълваше лявата половина на големия два персона матрак, но другата стоеше празна. Той погледна втората възглавница и празната половина от кревата. Мислите му веднага се върнаха към къщата на семейство Кръстеви и Мария, която използваше така до болка познатия парфюм „Пето авеню”. Затвори очи. Образът на Нели изникна в съзнанието му. Бяха изминали три години от раздялата им. „Няма измъкване от този аромат. Няма.”
    Отвори очи и стана от леглото. Отиде до кухнята. Зареди цедката и пусна кафеварката. Влезе в банята. Съблече се и се мушна в душкабината. Настрои водата да е по-хладна и се гмурна под душа. Кожата му настръхна, но бързо свикна. Отпусна се. Затвори очи и изправи лицето си под струята, която го обливаше приятно. Разтърка очи и вчеса с пръсти косата си. Средно дългата му коса стана гладка от водата. Взе любимия си лосион за тяло „Куик” и го втри в кожата си. Лек ориенталски аромат, продиктуван от съчетанието на мандарина, цвят на лотус, бял шоколад и есенция от кленово дърво, изпълни банята. Мънч от две години използваше „Куик” и бе доволен. Кожата му също добре понасяше лосиона, след като преди това имаше куп провали с далеч по-маркова козметика.
Приключи бързо с душа. Взе дългата тъмносиня кърпа, която държеше до кабината. Избърса лицето и косата си. Попи капките по тялото си и я преметна около кръста като препаска. Нахлузи, подскачайки от крак на крак, чехлите и излезе от банята.
    Върна се в кухнята, където кафеварката бълваше пара, а помещението вече бе изпълнено с наситен аромат на кафе. Приглади косата. Отвори горния шкаф над мивката и се огледа за една синя чаша. Подобна на тези, в които Мария и Стефан пиеха кафе снощи. Нямаше я. Отвори вратичката вдясно и я видя. Извади я заедно с чинийката. Изключи машината. Взе каната и си сипа. Седна на масата и добави две бучки захар от захарницата. Загледа се в чашата, а мислите му, неочаквано дори за самия него, се върнаха директно към разговора му с Милена.
    „Ще си запазя правото...”
    Поддаваше ли се на съблазън? Какво означаваше това. Всичко ли бе толкова просто? Не че беше мислил върху ситуацията, но след като бе поставен директно натясно, какво можеше да очаква... Отпи от кафето и пусна радиото. От касетофона се разнесе приятният глас на Васил Найденов с песента „Сбогом, моя любов”. Точно беше припевът.
    - Ай стига, бе – измърмори Мънч, усили радиото от дистанционното и припя.
    – „... чуй ме викам след теб‚
сбогом моя любов
аз не плача.
Вече нямам сълзи‚
пада само дъждът‚
сбогом, моя любов‚
аз не плача…”
    Кожата му настръхна. Побиха го тръпки. Стана и протегна ръце нагоре, при което кърпата за малко да се разхлаби и изсули от кръста му, но бързо я прихвана. Не че имаше кой да го види, но вратата на кухнята към балкона бе отворена. Ако някой от отсрещната кооперация го гледа с бинокъл сега, би могъл да се полюбува на голото му тяло. Примерно.
    Всъщност Мънч не знаеше, но една дама вече си го бе набройкала. Казваше се Снежа. Беше на 35, семейна, с две деца. Имаше повече от прекрасни форми, за да узурпира всеки мъж, когото си набележи. Веднъж Снежа бе излязла на терасата си. Просто ей така, с чаша кафе в ръка. Хвърляше поглед насам-натам и оглеждаше съседите. Нищо лично, както се казва. Тогава забеляза как една врата долу вляво се отваря широко. Мънч отново бе с кърпа на кръста си. Голото му тяло определено привличаше внимание на плажа, така че сега бе съвсем нормално Снежа да задържи погледа си върху него. Мънч тогава не я забеляза, но по-важното е, че тя не го забрави. Снежа си създаде навик винаги когато се мотаеше из кухнята и излизаше на балкона, скришом да хвърля поглед към балкона на Мънч. Не приемаше това като вид душевна изневяра спрямо мъжа си, така че нямаше терзания. Пък и даже не познаваше този мъж. Какво толкова? Снежа живееше в нова кооперация, а преградата на балкона й бе направена от прозрачно стъкло, закрепено с алуминиеви профили.    
    Мънч отново седна на масата. Отпи нова глътка кафе. Не усещаше захарта. С лъжичката, която намери на масата, сигурно останала от предния ден, разбърка кафето. Събралата се на дъното захар изведнъж придаде доста сладък вкус на останалата част от течността. Мънч отново се сети за шепнещия глас на Милена. От радиото водещият отправи поздрав за рожденик. Не чу името на песента, защото се беше отнесъл в мислите си. Започна интродукцияга. Мънч се усмихна. Усили радиото. Чу леко дрезгавия глас на Йордан Караджов от група “Сигнал”, който запя „Да те жадувам аз, да те жадувам...”
    Пригласяйки като на караоке, стана от масата и тръгна към стаята си, за да се облича.