Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.12.2017 16:28 - 16 секунди
Автор: kalinkamenov Категория: Други   
Прочетен: 227 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 10.12.2017 07:03


Георги погледна Яна. Тя спеше до него. Мила. Красива. Той надигна глава и я загледа. Радваше се й се. Обичаше я.

Усмихна се, каза си, че е късметлия. Целуна я нежно по рамото и стана от леглото.
Когато тръгна към банята, залитна. За миг разпери ръце. Нямаше нужда се подпира. Обърна се към леглото и погледна Яна. Сноп светлина падаше към възглавницата между щорите. Сякаш я докосваше с топлината си, за да я погали и събуди.

Свил се на кълбо зад зида, снайперистът чакаше. Нямаше право да мърда. Нямаше право да спи, яде, да се чеша. Беше топло и шапката му сваряваше главата. Капка пот започна да се стича по тила му. Пълзеше като мравка. Бавно и методично. Проправяше си път по мръсната кожа. Обострените сетива усещаха пълзенето й. Гъделът, който създаваше. Чувството за сърбеж.
- Дишай – каза си войникът. – Дишай. Бавно.
Радиостанцията мълчеше. Бяха минали 28 часа от заемането на позицията. И само 15 минути наблюдение. Само 15 минути взор и разузнаване на ситуацията.

Георги стигна до банята. Изведнъж остра болка проряза слепоочието му. Стисна зъби. Впи палците си в главата. Предизвика болка, за да прогони първата. За миг изпита още по-голяма болка, след това всичко мина. Опря ръце на умивалника и впери поглед. Кафявите му очи играеха. Сякаш в тях се оглеждаше огън, имаше щастие. Да, щастие.
Георги ококори очи и свали лещите.
- Така е по-добре – каза си.
Изми си лицето. Брадата му бе на два дни. Върху тоалетката имаше монета. Взе я и я хвърли. Падна се ези.
- Правилно, и съдбата ми казва да не се бръсна. Оправданието е на лице.
Усмихна се и. Изми си зъбите. Заглади косата си с мокри ръце.

По радиостанцията се чу пукот. Честотата бе секретна, така че нямаше как някой да я прихване. Чакаше се само думата „режи“. Войникът седеше. Не мислеше. Затвори очи и започна да разглобява мисловно оръжието си. Бавно и методично отдели приклада, свали патронника, разглоби механизма.
Чу се нов пукот. Капка пот се стичаше към горната му устна. Застана на върха й. Войникът я духна. Капката излетя и се пръсна във въздуха като мъгла.

Георги се върна към спалнята, за да се облече. Нахлузи дънките си, взе бяла блуза. Естествено, обу и черни чорапи. Други просто нямаше. Стана и тръгна. Време беше да излиза. Чакаше го поредният ден в офиса. Счетоводство. Сметки, баланси, фактури, ДДС и … познатата рутина.
Мина на бързо през кухнята. Пусна каната, за да си стопли вода. Докато се нагряваше, излезе на балкона. Протегна ръце. Усмихна се отново.
Каната спря да бълбочи. Водата кипна. Забърка кафе и вдиша. Ароматът се разнесе из апартамента.  

Войникът не пропусна моментa, че има движение. Обектът беше позициониран. Часът бе скоро.

Георги живееше на 62-я етаж на небостъргача в Младост. Гледката беше уникална.

Радиостанцията мълчеше. Дразнещо тиха беше. Висеше на рамото, но слушалката в лявото ухо предаваше всичко.

Георги отпи няколко глътки кафе. Остави чашата в мивката и се насочи към антрето.

- „Бягай“!
Снайперистът ококори очи. Промяна в плана. Действай по собствено усмотрение. Това бе позивната. Нямаше време. Оттупа прахта. Стана и тръгна. Изключи радиостанцията. Събра багажа си. Сложи всичко в раницата и тръгна. След миг бе пред вратата на асансьора. Той пък бе в ниските етажи. Избра стълбището. Прескачаше стъпалата, бягаше. Такава бе и позивната. На 62-и етаж влезе на площадката. Апартамент 6204 бе вдясно от стълбите.

Вратата тъкмо се отваряше, когато войникът нахълта. Георги не очакваше някой да го нападне. Нямаше време за реакция, падна назад и загуби съзнание.

Яна промърмори нещо, но се обърна на другата страна. Напъха одеялото между краката си и се отпусна. Сънят още я държеше здраво.

След миг Георги се съвзе. Устата му беше залепена. Не можеше да вика. Ръцете му бяха вързани зад гърба със свинска опашка. Краката му също. Войникът му показа бележка: „Ти ли си Георги?“
Жоро кимна утвърдително.

Войникът го удари с приклада в главата. Георги се строполи в несвяст.
Снайперистът го завлече до балкона. Надвеси го, прехвърляйки го през парапета. Жоро висеше през корема. Снайперистът прихвана свинските опашки, стягащи краката, вдигна го. Тялото запази баланс на парапета. Когато краката минаха нивото на парапета, земното притегляне свърши останалото. Жоро полетя.
Снайперистът вдигна пушка и се прицели.

 - 12, 13, 14, 15 … 16. – Отброи на ум.
Последва изстрел.

Ръката на Яна се промуши под завивката.

Куршумът прониза главата на Жоро. Направи мозъкът му на пихтия.

- 19, 20… Няма да страда от размазване.

Чу се тъп удар. Тялото на Жоро се размаза на плочките. Всичко стана в кръв.

Снайперистът свали маската си. Усмихна се.
- Още не съм загубил тренинг…
Обърна се към вратата на балкона.

Яна се завъртя и протегна ръка. Напипа завивката до нея.

Войникът се стресна. Отражението в огледалото го изненада. Жоро…

Ръката на Яна се промуши под завивката и го докосна.
Георги изведнъж скочи. В съзнанието му всичко беше в кръв. Размазан на плочките.

Яна отвори очи.
- Какво става, слънце.
Жоро й се пулеше. Сърцето му прескачаше диво. В главата му отекваше 16…
- Няма да повярваш каква простотия сънувах. Добре, че не е истина – каза й той.
- Тогава ме целуни, за да знам, че си тук – отвърна му тя.
Жоро се надвеси над нея.

Усети дъха й, но изведнъж балконската врата се тресна. Стана течение. Жоро изтръпна.

Яна му се усмихна и стана. Жоро беше блед.
- Колко си притеснен от един сън. Как ли ще изглеждаш, ако и аз участвам в съня ти – подхвърли му Яна и тръгна към кухнята.

Жоро се отпусна по гръб в леглото. Изби го студена пот. Зарадва се, че е жив.






Тагове:   Яна,   снайперист,   жоро,   секунди,


Гласувай:
2
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kalinkamenov
Категория: Спорт
Прочетен: 834094
Постинги: 103
Коментари: 523
Гласове: 128
Архив
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031