Искам ли да съм „Шарли”!? Този въпрос си задавам и си отговарям ясно – да, искам. „Аз съм Шарли” е съпричастност, вяра в свободата, борба за достойнство, отстояване на ценности, защита на култура, гордост, че си европеец, защита на вяра, защита на правото да БЪДА, на правото да искам, на правото да се боря за децата си, на правото да бъда свободен, независим, по своему крив, да пиша, да мечтая, да обичам, да ме обичат, да ме почитат, и аз да ги почитам, да милвам децата си, да им се радвам, да им давам, и те де ми дават, ДА ЖИВЕЯ.

Трагедията, разиграла се във Франция, по своему е голяма. Мъката, също. Всичко става за секунди. Резултатът - 10 журналисти са убити. Това са фактите. Грозни, гадни, невъзможни за разбиране, тъжни, скръбни, задушаващи гърлото ни, но факти.

Самото дело е низко, жалко и пошло, но такива са правилата на тероризма. С оръжие срещу беззащитни. ТОВА Е ГНУСНО.

В изминалите дни си мисля за случилото се. За отзвука, за обединението на Европа, за отпора срещу насилието, за вярата в доброто, за щастието на хората, за живота на хората, който може да свърши във всеки един миг, защото някакъв си гнусен терорист е решил да убива.

Нещата отминават. Споменът ще остане. Случаят ще се помни. Ще се анализира. Ще се коментира. Дано не се повтори.

Но в цялата тази история има един човек, има и едно дете, за които животът няма да е същият. Нямам представа какво изживява тази жена. Нямам представа как се чувства, дали се храни, дали плаче, дали отново работи, как гледа колегите в очите си, дали изобщо е сред тях, дали може да спи, дали не сънува кошмара как отваря вратата всяка нощ, дали сега не се замисля дали би постъпила по същия начин, дали не би се жертвала.

Помните ли как е станало всичко. Терористите убиват полицая на улицата, качват се в колата и продължават към редакцията. На входа те причакват художничката Корин Рей, оцеляла от ужаса в „Шарли Ебдо“, която ги пуска в редакцията.

”Тя отивала към редакцията заедно с детето си, когато била заплашена с оръжие от атентаторите да набере кода, с който се отваря вратата на офиса. Така жената заедно с детето си изгледала убийствата, скрита под бюро си”, съобщава „Мирър“.

Корин Рей!? Любяща майка, спасила живота на детето си, отваряйки вратата, за да загубят живота си 10 журналисти.

КАКВО БИХТЕ НАПРАВИЛИ ВИЕ!?

Живота на детето ви, може би и вашият, срещу живота на 10 колеги, журналисти?

Труден избор! Човек в такива ситуации действа първосигнално! Задейства се инстинктът за самозащита. Трябва ли да я съдим, че е постъпила така? Аз не бих я съдил, не бих я винил. Сигурно бих постъпил по същия начин. Нямам представа как бих реагирал. Ако не им беше отворила, можеше да взривят вратата и пак да влязат. Можеше да стрелят по вратата и пак да влязат.
АЗ ОБИЧАМ ДЕТЕТО НА „Шарли ебдо”!

”Аз съм Шарли” сега символ. Но аз съм сигурен в едно. Ако има човек на земята, на който най ще му прилича след време да върви по улиците и да крещи „Аз съм Шарли”, то това ще е детето на Корин Рей. Детето, което е било спасено от майчината обич, детето, което е било сигурно прегърнато, докато са се крили с майка му под бюрото й, за да бъде защитено. Детето, което е било закриляно от МАЙКАТА.

МАЙКАТА - тази уникално силна дума.

На мен ми е интересна тази жена. Как ще продължи!? Дано да има сили. Дано един ден успее да обясни на детето си какво е направила, за да го спаси. Нямам представа как може да се разкаже това, че да бъде поднесено в удобна за разбиране форма. Нямам представа и колко е голямо детето й и дали осъзнава какво е станало.

Как може да се обясни това – спасих ти живота, дете мое, но загинаха 10 колеги, защото отворих вратата!?

Нямам представа и не искам да имам. За мен детето на Корин Рей олицетворява думите „Аз съм Шарли”. То е „Шарли”! То има право да крещи, че е „Шарли” и то така, че да го чуе целият свят.

След него и „Аз съм Шарли”, и ти си „Шарли”, и ние сме „Шарли”. Светът е „Шарли”..., но след НЕГО – ЗАЩОТО ТО Е ДЕТЕТО НА „Шарли ебдо”. АЗ ГО ОБИЧАМ!