Мине се не мине време и научим нещо ново за необятната и вездесъща личност на премиера Бойко Борисов. Ето, скоро разбрахме, че той много обича кучетата. Толкова много ги обича, колкото обича и… българския народ. Разбирай българския електорат на ГЕРБ, защото не целият български народ е готов да му ближе ръката. И още нещо – нали кучето е най-добрият приятел на човека. А избирателят? О, не, това е нещо друго. Кучето помни чия ръка го храни, а избирателят – не. Просто народът не е благодарен като куче – спреш ли да го храниш, тича при друг стопанин. Кучетата са известни с това, че лесно се подават на обучение – не всички, но повечето. А как се дресира куче – с храна и бой. Караш го направи нещо и ако го направи, му даваш храна, ако не го направи – шут или плесница. Същото важи и за управлението на държавата. Бойко си отгледа добермани (разбирай министри) и ги храни добре. От време на време, за да им покаже кой дава храната, ги посмени малко, за да не се отпускат. На ниво приют (разбирай кабинет) това върви. Но на ниво глутница (разбирай народ), май не.
Не знам защо, но щом се заговори за кучета и храна в главата ми изниква фразата „Кучетата на Павлов”. Всъщност великият руски учен е първият, който описва явлението, известно като условен рефлекс и доказва биологичните основи на психичната дейност. Един от тестовете, който прави с кучета, е прост – светва лампа, значи ще има храна. И кучето тича при паницата. Ето до каква висота се изразява любовта на премиера към кучетата, глутницата (разбирай народа). Умее да манипулира условния рефлекс на народа за храна. Иначе експериментът с лампата продължава с пълна сила. Само дето финансовият доберман пази копчето, което пали лампата, и то все по-рядко светва. А иначе, че глутницата отдавна вие на умряло, но явно няма кой да чуе. Условният рефлекс на кучетата е едно, а как се храни един народ – друго.
Всъщност на кой му пука. Нали „догодина 400 хиляди ще са под земята”.

Скоро ще видя тази книга за която говориш в следващия постинг:)
Успех от мен:)