Постинг
08.09.2010 09:35 -
Безпомощност „53”
Автор: kalinkamenov
Категория: Спорт
Прочетен: 1146 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 08.09.2010 09:53
Прочетен: 1146 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 08.09.2010 09:53
Тече второто полувреме на мача България – Черна гора. Резултатът е 0:1. Съдията дава сигнал да се изпълни пряк свободен удар, който е на 10 метра от централната линия в половината на полето на гостите. Зад топката застава Стилян Петров. Минутата е 52,38, ако трябва да бъдем точни. Оглежда се. Вдига ръце безпомощно. Няма на кой да подаде. Прави три крачки назад. Пак се оглежда. Пак вдига ръце. Пак няма на кой да подаде. Времето тече и той трябва да вкара топката в игра. Засилва се. Точно пред топката се спира и... я връща назад. Не помня на кой я подаде. Но всъщност това и няма кой знае какво значение.
Нарочно описах този момент от мача, защото в най-пълна степен олицетворява играта на нашия национален отбор. Стилян Петров бе безпомощен в изпълнението на този фаул. Оставен бе сам. Всичките му съотборници се бяха скрили и никой не искаше да поеме отговорността да поиска топката и тръгне в атака. Безпомощността на националния тим бе повсеместна. От защитниците, през халфовете, та до нападателите. Отново ще повторя, както написах и в коментара си за мача с Англия, че тактиката ни бе „дано ги излъжем”. Да вкараме, пък после ще видим. Е да, ама не. Те ни излъгаха. Ритнаха веднъж по-смислено, то пък взе, че топката влезе. Ники Михайлов се разтегна, отклони топката, но не бе достатъчно. И той се оказа безпомощен.
Отново обаче ще се върна на Стилян Петров. Мълчаливецът. Не искам такъв капитан. Не искам капитанът на националния отбор да е сърдит на България. Не искам лидерът да омеква пред журналистите в Англия, а тук, в родината си, да се прави на ВЕЛИК. Мъри спомена, че обмислял да се маха и той от първия тим. Ако ще мълчи, да се маха! Има качества да помага и ако е решил това, нека да говори. България иска да чуе капитана на националния си отбор. Стенли обаче не мисли така и това е най-трагичното. Какъв да е отборът, когато капитанът ти мълчи като пукел. Безпомощен, естествено.
Иначе все ще се намери кой да поеме капитанската лента. Стенли да не мисли за това.
Нарочно описах този момент от мача, защото в най-пълна степен олицетворява играта на нашия национален отбор. Стилян Петров бе безпомощен в изпълнението на този фаул. Оставен бе сам. Всичките му съотборници се бяха скрили и никой не искаше да поеме отговорността да поиска топката и тръгне в атака. Безпомощността на националния тим бе повсеместна. От защитниците, през халфовете, та до нападателите. Отново ще повторя, както написах и в коментара си за мача с Англия, че тактиката ни бе „дано ги излъжем”. Да вкараме, пък после ще видим. Е да, ама не. Те ни излъгаха. Ритнаха веднъж по-смислено, то пък взе, че топката влезе. Ники Михайлов се разтегна, отклони топката, но не бе достатъчно. И той се оказа безпомощен.
Отново обаче ще се върна на Стилян Петров. Мълчаливецът. Не искам такъв капитан. Не искам капитанът на националния отбор да е сърдит на България. Не искам лидерът да омеква пред журналистите в Англия, а тук, в родината си, да се прави на ВЕЛИК. Мъри спомена, че обмислял да се маха и той от първия тим. Ако ще мълчи, да се маха! Има качества да помага и ако е решил това, нека да говори. България иска да чуе капитана на националния си отбор. Стенли обаче не мисли така и това е най-трагичното. Какъв да е отборът, когато капитанът ти мълчи като пукел. Безпомощен, естествено.
Иначе все ще се намери кой да поеме капитанската лента. Стенли да не мисли за това.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
