Стефан Орманджиев е повече от популярна фигура в българския футбол. Бил е съдия, шеф на Съдийската комисия, вицепрезидент на БФС, по времето на Васил Божков бе ръководител в ЦСКА и направи тима шампион, а в момента е председател на Асоциацията на българските съдии. Ето как вижда той българския футбол в момента в специално интервю за сайта „Argumenti-bg.com”.

 - Г-н Орманджиев, вече сме в края на есенния полусезон. Можем ли да кажем, че първенството тази година е нетипично спокойно?
- Изразът нетипично спокойно е интересен. За мен обаче първенството си е нормално. Нито мога да го окачествя като спокойно, нито като неспокойно. Мачовете са интересни. Може би фактът, че няма глобални проблеми, ви кара вас, журналистите, да го окачествявате като спокойно. Съдиите също се представят на много добро ниво. Всъщност, май отговорът на този въпрос се крие в това, че минаха годините на силовите групировки във футбола. Както се казва, изживяхме тези години, времената на мутрите. Към днешна дата ситуацията за президентите е тежка, защото светът е затиснат от финансова криза. Това няма как да не го отчетем. Стягането на кесията на босовете не им позволява да се заиграват с реферите, както правеха преди. Финансовата криза накара отборите да затегнат парите и устите си. Хората, които издържат в момента клубове, вече правят доста по-точна и реална преценка на разходите. Преди босовете отделяха пари за феновете, а сега или не отделят, или са силно намалени. Стегнацията е пълна, но това е нещо нормално за моментната ситуация. 

Футболът е скъпо удоволствие.

 Разумните президенти свиха бюджета в такива рамки, в каквито могат да си гарантират участието в първенството. По-принцип трябва да е ясно, че във футбола по-скоро се губят пари, а не се печелят.

 - Факт е, че реферите не правят много грешки. Като човек, който дълги години се занимава със съдийството, а в момента и като председател на Асоциацията на българските съдии, каква оценка им давате?
- Добра оценка. Показват много прилично ниво. Има нещо друго, което много ме радва, и искам да го отбележа. Грешките, които допускат, са същите, но им се обръща по-малко внимание. Това е нещо много положително. Така трябва да бъде. Създава се добра атмосфера около арбитрите и това ги поставя в още по-благоприятна среда за работа. Това ми харесва. Дано клубовете да продължат в същия дух. Тук, длъжен съм да го кажа, голяма роля за добрия климат имат БФС и Съдийската комисия. Според мен в момента се води правилна политика и се вижда резултатът от това. Дано нещата продължават така.

 - Какво  мислите за съдийството на Ангел Ангелев на мача Литекс – Локо (Сф) (1:0). Разгоря се голяма полемика?
- Определено Ангел Ангелов нямаше ден и направи много грешки, а с една от тях повлия на резултата. Той бе наказан, на сега остава тежата отговорнос на Съдийската комисия в БФС да вземе решене за неговото бъдеще.

 - Иначеима ли млади и можещи съдии в България?
- Има. Това може да се напише с главни букви. Не само виждам, а и участвам в изграждането на младите арбитри. Ментор съм на няколко млади рефери. Бих посочил Ивайло Стоянов и Вихрен Манев. Ивайло много добре се развива и скоро може да очакваме да го видим в листата на международните съдии. Много момчета са подготвят по специалните програми на УЕФА, които се ръководят от Детелин Баялцалиев. Шефът на Съдийската комисия Костадин Костадинов хвърля доста усилия, разбира се и БФС като организация, за подписването на съдийската Конвенцията на УЕФА. По тази програма ще влязат и пари в касата на футболния съюз, с които арбитрите ще може да се обучават е развиват. Трябва да се отбележи и активната работа на Борислав Александров по места, защото той обикаля страната по различните региони, води лекции и обучава младите арбитри. В момента съдийството се развива в изключително правилна посока. Само не трябва да се забравя, че нищо не започва от днес и сега. Това, което е съдийството в момента, е плод на работата на много хора през последните години. Като прибавим и факта, че има и една много положителна тенденция при самите момчета, които поемат по съдийския път – имам предвид, че се появяват хора с добро образование, начетени, с езици, с нов манталитет, необременени от мутренските години, ето, нещата се получават. Днес можем да говорим за едно ново футболно общество, в което арбитрите са по-независими. За да обобщя ще кажа, че е трябвало да преживеем един по-бурен период, касаещ развитието на държавата ни, за да се успокоят нещата и да влязат в нормалното футболно развитие. Философски погледнато ние, българите, трудно правим промени. 500 години сме били от турско робство, след това преживяваме две световни воини, след това живеем в диктатура.

 Малко повече от 20 години се учим на демокрация. Генът ни е свикнал да изпитва страх и да бъде управляван.

Просто трябва да минат няколко поколения, за да изправим мирогледа си и да се напаснем към съвременния живот. Младите хора в Българя са все по-отворени и търсещи новото. Просто ни трябва време, това е. Думите ми важат както за съдиите, така и за собствениците на клубове. В момента те се изживяват като всеможещи и всезнаещи. Да, в бизнеса, в който са, може да знаят и могат, но футболът е друг тип бизнес материя, в която, за да успееш, също трябва да си много добре подготвен. В момента 75% от собствениците на клубове се изявяват като мениджъри. Действат на принципа – аз давам парите, аз управлявам, аз знам. Доста често обаче се оказва, че този подход е грешен и не работи. Във футбола има проста зависимост – добра организация, добра игра, добри резултати. Това за красивите загуби, да ме прощават хората, но не го разбирам. Красивият футбол е следствие на добра организация, добра игра и добри резултати. Да, понякога липсата на късмет може да те принизи, но ако добрите неща работят, бързо ще се изправиш. Във футбола за добата работа се съди по резултатите. На всички трябва да е ясно, че клубовете са в основата на пирамидата, наречена футбол. Когато в клубовете се работи добре, нещата като цяло ще са добре. Когато футболните босове проумеят, че, за да управляват добре отбора си, имат нужда от научени и можещи хора, тогава нещата ще вървят напред. Ще направя една вметка.

Всички водещи западни отбори вече имат човек на позицията финансов футболен мениджър.

Изключително важен човек във всеки клуб. Колко отбора в България имат такъв човек? Ето един много интересен въпрос. Нито един, нали. Има и причина да е така. Никъде в България не се работи за създаването на такива хора. Ето в такива прости детайли изоставаме от развитите футболни страни. И нещо друго. Политиката на БФС и Борислав Михайлов е много правилна и аз я приветствам, но не вярвам да се реализира добре. Причината е, че БФС няма как да влияе на работата в клубовете. За мен добрият вариант е БФС да остане футболната шапка и да обгрижва националния отбор, да създава нормативите и правилата, които да се изпълняват от Професионалната лига. В Изпълкома на БФС да има знаещи и можещи хора, които да решават проблемите на клубовете безпристрастно. В момента всичките проблеми във футбола, на които ставаме свидетели, произтичат от това, че няма добре подредени задължения и отговорности. Този проблем не е от скоро, а е от много, много години. Факт е, че нашите успехи на национално ниво досега не са плод на правилна политика, а на самородно уникални поколения, които сме имали. Събират се накуп уникални играчи и постигаме успех. После те си отиват и изпадаме в забвение. Идва следващо силно поколение, пак успехи и после пак спад. Това е българският футбол. Ако през тези много години имахме правилна и последователна политика, нещата щяха да са в пъти по-различни. Ще спомена имената на моя баща – Стоян Орманджиев, д-р Стефан Божков, Крум Милев, след тях Иван Вуцов. Не мога да подмина Димитър Пенев. Гласът на такива хора трябва да се чува, когато се говори за футбол. Но в България за съжаление не правим това. Има и много други добри футболни специалисти, които просто за момента на са ангажирани активно във футболния живот, но има с какво да бъдат полезни. Трябва да отчетем и това, че нямаме качествени треньори на европейско ниво. По-добрите работят в чужбина, а по-голямата маса у нас просто дават интервюта и правят коментари. Стоим на едно посредствено ниво като специалисти.

 - В целия този съдийски живот как се вписва Асоциацията, която в момента оглавявате?
- Асоциацията е сдружение с нестопанска цел. Тя има обединителна функция. Опитваме се да съберем хората, минали през съдийството, защото само по себе си да си футболен рефер е един красив, цветен и пъстър нюанс от живота. Само хора, които са били в съдийството, могат да ме разберат. Говоря за хубави спомени, за подпомагане на младите, на старите, изпаднали в нужда. В края на годината вече организираме тържество, на което награждаваме най-заслужилите. Сега сбирката ще се проведе на 14 декември в НДК. Говоря все за хубави и приятни неща, които носят в себе си положителен заряд. Имаме вече контакти с такива Асоциации в други страни за обмен на хора. Стремим се да бъдем в полза на арбитрите. Сключваме застраховки, помагаме им с витамини за възстановяване. Партнираме добре със Съдийската комисия и БФС. 

- Пътувате и оценявате мачове под егидата на УЕФА като съдийски наблюдател. Как гледате на експеримента с петима арбитри на терена?
- Участвам пряко в развитието на този експеримент от самото начало. Дал съм мнението пред Съдийската комисия на УЕФА. Аз съм „за” този метод на отразяване на срещите. Петима арбитри. Това са пет гледни точки. Много по-обективно, много по-добре за футбола, новаторско е. Обичам да гледам в бъдещето и това е причината често да оставам неразбран. Именно това е причината да не успях да наложа креативни идеи във времето, когато имах по-отговорни функции във футбола. Нещата, за които говорех и исках да приложа у нас преди време, след мен се случиха. Просто малко изостанахме.

- Да се върнем към родната футболна действителност. Постигнахте много с ЦСКА преди няколко години като ръководител. Скоро името ви се спрягаше отново за висок пост в клуба. Имаше ли разговори и защо не станаха нещата?
- Знаете какво направих като шеф в ЦСКА – 13 поредни победи, бихме Леверкузен и Ливърпул, след това Стойчо при Томов стана първи с преднина от 16 точки. Тогава градих отбор с визия за бъдещето му. В момента собствениците на ЦСКА могат да осигурят нужните пари за атакуване на титлата, но не и за нещо повече. В момента на ЦСКА проблемът е това, че около собствениците има много „съветници”, които дават акъл какво да се прави. Реално много се говори, а малко работа се върши. Аз обичам ЦСКА. Винаги бих работил за ЦСКА. Това обаче може да стане, когато вижданията ми и разбиранията ми за развитието на клуба съвпадат изцяло с тези на собственика. В момента това не е така. Аз имам високи амбиции, а в момента тези на ЦСКА не са такива.

 Смея да твърдя, че сега клубът няма готов отбор за България, а какво да говорим за стойностно участие в европейските турнири.

 - През ЦСКА се извървяха куп треньори – Любо Пенев, Йоан Андоне, Адалберт Зафиров, Димитър Пенев, Павел Дочев, Сашо Борисов, Гьоре Ивановски, сега е Милен Радуканов. Как си обяснявате това?
- Ето тук отваряме една голяма тема в българския футбол – за треньорите. Естествено, че това, което се случи в ЦСКА през последните години, не е нормално. Наставникът е първият „бушон”, който гори. Ще повторя думи на баща ми – Стоян Орманджиев, който казваше, че не е нужно да имаш 10 треньори за съветници, а един, но да е за 10. Ако нямаш футболисти, намери си голям треньор. Той ще ги подреди така, че да не загубят мача. Ако наистина е голям треньор, ще си намери и футболисти. Ако имаш добри играчи и добър треньор, значи си голяма работа. В България това е основната грешка, която виждаме вече толкова години. Треньорите хвърчат за едното нищо, защото собствениците се изявяват като мениджъри. Въртим се в този затворен кръг и не искаме да погледнем малко по-напред.

- Как приемате назначаването на Лотар Матеус за треньор на националния отбор. Какво да очакваме от него?
- С назначаването на Лотар Матеус президентът на БФС Борислав Михайлов направи според мен много силна и правилна стъпка чисто в личен план. В никакъв случай не мога да кажа, че този ход е грешен, а очакванията ни за резултати не трябва да са максималистични. Причината за това е изключително проста. В Българя лимитът на качествени, знаещи и можещи треньори е изчерпан. Просто в момента нямаме ясна и точна алтернатива. Нека някой от младите треньори да се докаже, да направи нещо стойностно с клубен отбор, да затвърди името си в професията. Вратата към националния ще се отвори сама пред него. Към момента нямаме такъв човек. Лошото за мен е, че не виждам такъв, който скоро може да се покаже в такава светлина. И за това си има причина. В България нямаме треньори творци, съзидатели. Нещата в гилдията се движат, нека не прозвучи обидно, на принципа видях и записах. Няма проява на творчество. Залага се на шаблони и взети готови методи на работа.

 Колкото до Матеус, за мен той е попадение за националния тим.

Германец, знаещ, дисциплиниран, начетен. Доказано име. Точен за годините си. Нито е много млад, нито много стар. Съвременен треньор. Сега за него е важно да получи пълна подкрепа от българите, които ще бъдат около него. Важно е да се скъси максимално времето, в което той да навлезе ясно в българската футболна материя. Да се направи ясна и стабилна връзка между всички национални формации – юноши, младежи и мъже. Важно е също така футболистите в първия тим да го приемат с нужното уважение и респект към името, да бъдат максимално концентрирани в работата и да показват това на терена. 

Цялото ни футболно общество трябва да приеме с разбиране резултатите на Матеус в националния тим каквито и да са те. 

Ситуацията ни не е много благоприятна в групата, така че очаквам максимално старание от страна на футболистите, защото те са реално изпълнителите на терена. Убеден съм, че Матеус не е дошъл в България, за да отбива номера, а ще се вложи максимално, за да се представи първият ни тим добре.

 - Мина контролната среща България- Сърбия. За наше съжаление загубихме. Как видяхте мача?
- Нямаше много качество в самия мач. Определено не заслужавахме да загубим, защото сърбите не ни надиграха на терена. Вярвам, че проверката е полезна най-вече за Лотар Матеус, защото така е оценил за себе си част от играчите, на които гласува доверие.