Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.09.2010 14:12 - Нейно величество свирката!
Автор: kalinkamenov Категория: Други   
Прочетен: 2426 Коментари: 1 Гласове:
2





Имало едно време един дядо. Той бил беден, но правел невероятни свирки. Нямало дърво, което да му се опъне. И от бор правел свирки. Вярно, можело да издават само два-три звука, но свирели.
Както всяка събота и сега седнал на пазара до входа на една бакалия. Собственикът му бил приятел и му позволявал. Проснал парче черга на земята и извадил всичките свирки. Разположил ги на импровизираното тезгяхче. Взел най-голямата и започнал да свири. Ясни тонове огласили пазара. Хората се заслушали. Така разбирали кога два. Разляла се нежна песен. Хората слушали и се усмихвали. Станало им весело.
Пред дядото се спряла чудно хубава мома. Била наложница. Много й харесала музиката на свирката. Приклекнала до дядото и му заговорила.
- Научи ме, дядо, да разливам музика като теб. Свирките ти са превъзходни.
Дядото погледнал хубавицата, огледал я, па й рекъл.
- Ще те науча, защо да не те науча.
Седнала момата до стареца. Взела средна по големина свирка и я налапала. Надула бузи, но звук не излязъл.
- Не така, моме. Не така. Трябва финес. Трябва чувство. Пъхаш края на свирката между устните си и я облизваш. Дървото трябва да се намокри. Така дупката в средата се стеснява и в свирката влиза точно толкова въздух, колкото трябва.
Момата отново захапала грубо края на свирката. Успяла обаче да оближе крайчето. Пъхнала на ново свирката в устата си я прехапала с устни.
- Сега, моме, я хвани с две ръце. Взела си голяма свирка. За да свириш на нея, ще ти трябват пръстите и на двете ръце.
Момата свенливо погледнала стареца. Усещала, че е доста непохватна. Нагласила пръстите на ръцете си по дупките и надула бузи. Вдигнала показалеца на дясната ръка и излязъл звук.
- Я, учудила се тя. Стана.
- Стана, моме, стана. Практика трябва, за да свириш добре на свирка.
На момата й харесало. Всяка събота идвала на пазара при стареца и се учела да свири. Не минало много време и започнала да приглася на дядото. Вече двамата огласяли пазара.
Една събота дядото й казал.
- Браво, моме, браво. Вече нямам на какво да те уча. Ето, подарявам ти тази свирка. Забавлявай господарите.
Момата свенливо се навела и целунала дядото. Той се закашлял.
Господарите разбрали, че момата свири добре на свирка. Накарали я. Харесало им. Вестта стигнала до ушите на царския син. Поискал да му свири.
Момата дала най-доброто от себе си. Наследникът на трона се влюбил в нея на мига, нищо че била наложница. Поискал я за жена. След месец вдигнали сватба.
Една събота момата се сетила, че отдавна не е ходила на пазара. Пременила се в обикновени дрехи и тръгнала. Стигнала до магазина, но там дядото го нямало. Попитала собственика на магазина, а той с прискърбие й казал, че дядото го няма вече. Момата се разплакала и се прибрала в двореца. Взела свирката и излязла на балкона. Изпълнила най-прекрасната песен на света. Всички, които я чули, се спрели на пътя. Свирката сякаш плачела.
Когато свършила, момата вдигнала свирката над главата си и се привикнала.
- Ето това е най-великата свирка на света. Да живее нейно величество свирката!                                        


Тагове:   Нейно,


Гласувай:
2



1. анонимен - Двусмислието
26.09.2010 19:41
малко разваля иначе хубавата приказка.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kalinkamenov
Категория: Спорт
Прочетен: 1555258
Постинги: 105
Коментари: 526
Гласове: 134
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031