Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.03.2011 11:31 - Бинокъл за убийства - пуснато дванадесети ден
Автор: kalinkamenov Категория: Други   
Прочетен: 2435 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 27.03.2011 11:33


image


6 глава
Мила фокусира бинокъла върху дръжката на капака, водещ към тавана. Видя я много подробно и с учудване установи, че бинокълът работи и то доста добре. Отново забърса с ръкава си предните обективи и се приближи към прозореца, чиято капандура доскоро се бе блъскала монотонно във фасадата. Отвори го и подпря дясното крило с една стара книга, така че лекият ветрец, който подухва, да не го захлопне. Вдигна бинокъла към очите си и започна да оглежда съседните къщи. Сведе поглед към улицата, която по това време бе пуста, и забеляза едно куче да притичва. Изведнъж усети остра режеща болка да пронизва главата й. Отмести бинокъла за миг от очите си и ги присви. Болката отмина така рязко, както бе дошла, но продължи да усеща тежест. Вдигна отново бинокъла, фокусира окуляра и се загледа. Погледна първо в апартамента на съседите си и видя леля Ани, майката на приятеля й Стоян, която сядаше на масата. Вечерята на съседите им не й се стори много интересна и тя вдигна погледа си нагоре. В апартамента точно отсреща бе тъмно, така че тя извърна глава вляво. Свали бинокъла от очите си се огледа. Периферното й зрение забеляза как вдясно светна прозорец. Вдигна бинокъла към него. Нова режеща болка проряза главата й и тя даже залитна. Подпря се на касата на прозореца и разтърка слепоочието си. Седя така около минута и болката отмина. Отново насочи бинокъла към прозореца, който бе привлякъл вниманието й. Гледаше в апартамент на втория етаж в кооперацията през улицата. Видя как мъж и жена се карат, крещейки си. Жената бе седнала на леглото, обвила глава с ръцете си. В този момент вратата на стаята се отвори и глава със средно дълга руса коса се показа, огледа се и после вратата се затвори. Мъжът обикаляше нервно напред-назад, викайки и махайки силно с ръце. В един момент жената стана и тръгна уверено към вратата. С лявата си ръка мъжът рязко я хвана за дясната ръка, изви я силно. Жената залитна, падайки назад. В дясната ръка на мъжа се появи пистолет. Той пристъпи към нея. Опря дулото в главата й и дръпна спусъка. Прозорецът се оплиска с кръв.
Мила изпищя силно, но стоеше като парализирана. Лампата в отсрещната кооперация изгасна.
Чул писъка на дъщеря си, баща й побягна по стълбите нагоре и се качи тавана.
Мила бе приседнала на пода, вцепенена и без да може да каже и дума. Стефан се качи за секунди. Видя страха в очите й и я разтръска.
- Мила, Мила, какво става?
- А!?
- Мила, чуваш ли ме. Мила, какво се е случило? Какво ти е?
В този момент на тавана задъхана се качи и майка й.
- Мила! – изкрещя Мария. – Какво става?
- Успокой се, скъпа – обърна се към нея Стефан.
В рамката на вратата на тавана се показа главата на Лиса, която се бе събудила от шума.
- Какво става? – попита и тя.
- Лиса, донеси бързо чаша вода – нареди баща й.
Лиса заслиза обратно и се затича към банята на втория етаж. Отвори вратата, протегна ръката си вдясно и напипа обърнатата чаша на Мила върху лавицата. Напълни я с вода и отново се затича към стълбата, водеща към тавана. В коридора едва не се спъна в маратонките на Мила, но запази равновесие и на един дъх изкачи стъпалата. Родителите й се бяха надвесили над Мила. Подаде чашата на баща си.
- Мила, пий! - нареди Стефан.
Мила отпи. Едвам преглътна. Присви очи, защото нова режеща болка прониза главата й.
- Видях...
- Какво, Мила, какво видя?...
- Убийство!
- Какво!? – изпищя майка й.
- Един мъж застреля една жена отсреща.
- Какво!? – извика Стефан.
Баща й скочи и започна да оглежда улицата и къщите около тях. Нямаше никакво движение. Една кола в далечината се приближаваше с ритмичен шум на двигателя. Фаровете й осветиха улицата. Мина покрай къщата им и продължи. Нищо друго не потрепваше. Тъмнината бе обгърнала улица „Мизия”. По тротоара никой не се движеше. Стефан остана така още малко, след което се наведе над Мила.
Доста по-спокоен се обърна към нея.
- Мило, какво точно видя?
- Един мъж простреля в главата една жена.
- Къде, къде видя това...
- В онзи прозорец.
Мила стана и посочи на баща си къде бе видяла всичко. Стефан отправи поглед в мрака, но не видя нищо. В апартамента отсреща бе тъмно.
В този момент Мила не издържа. Приклекна до прозореца, закри лицето си с длани и заплака.


Тагове:   Мила,   Ралф,   Григоров,   Лиса,   мънч,


Гласувай:
1


Вълнообразно


1. lisichka - върви да плашиш на баба си кокошките
27.03.2011 11:35
тъй тъй
набързо ще те привикам при мен да ме учиш да играя шах
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kalinkamenov
Категория: Спорт
Прочетен: 1555595
Постинги: 105
Коментари: 526
Гласове: 134
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031