М


Мънч отново се загледа през прозореца и впери поглед към къщата на отсрещния тротоар. Завъртя се на пета. Огледа стаята и излезе. В коридора още се суетяха хора от криминалния, които събираха старателно власинки и ги поставяха в различни пликове.
    Излезе от апартамента. На площадката между етажите се размина с двама полицаи. Излезе на улицата и се запъти към №78. Външната врата бе отворена, така че той просто влезе в двора. Позвъни на входната врата. Мария му отвори. Мънч се представи, показа си служебната карта и влезе след любезната покана.
Мила още седеше до баща си. Бе възвърнала детската си увереност, но бе бледа. Стресът леко я отпускаше.   Момичето вдигна глава и погледна към Мънч, когато той влезе в хола. От пръв поглед го хареса. Той й се усмихна. Идваше му да й се изплези по детски, но се въздържа. Запозна се с баща й, който се изправи. Стиснаха си мъжки ръцете. Мънч и Стефан в случая употребиха по-голяма сила от обичайното ръкостискане. Явно проявиха в един и същ момент желание да покажат, че са силни. Хватката бе здрава. Продължи кратко. Стефан седна и покани Мънч да се настани на фотьойла срещу него.
    - Кафе? – попита Стефан.
    - За втори път тази вечер ми предлагат кафе – отговори Мънч. – Първия път отказах, но сега ще се възползвам. Ако може.
    Няколко секунди настъпи неловка тишина. Мария сипа кафе и мина зад фотьойла на Мънч, за да го поднесе на масата. Той веднага усети аромата на „Пето авеню”. Не беше много вещ по парфюмите, но точно този никога не би сбъркал. Доста дълго време, всъщност повече от седем години, той бе привиквал към този парфюм. Сети се за Нели - бившата му приятелка. Хиляди спомени нахлуха в главата му. Ароматът го изненада. Обърна се към Мария, която отново се бе запътила към плота на мивката. Задържа погледа си върху нея повече от две секунди. Дори и това време му бе достатъчно, за да признае, че е хубава.
    - Може ли две бучки захар? – оправда обръщането си към нея офицерът.
    - Разбира се.
    Мария се върна до ниската масичка и остави малка кристална купа, пълна с кафява захар. Мънч взе две бучки и ги пусна в чашата. Забеляза, че неговата не е като тези на Стефан и Мария.
    - Разбрахте ли какво всъщност е видяла Мила? – обърна се към него Стефан.
    - Най-общо. Не в големи подробности. Няма да ви отнемам много време. Просто искам да ви се представя и запознаем. В близките дни срещите ни ще са неизбежни, така че е добре да знаете кой съм, когато ви потърся. Също и за мен е добре да ви познавам, ако ми се обадите.
    - Да, разбира се – потвърди Стефан и разказа в най-общи линии какво е видяла Мила и какво му е разказала.
    - Всичко е вярно – ясно и точно отвърна Мънч. 
Посещението му в къщата на семейство Кръстеви продължи малко повече от 15 минути, а вече преваляше полунощ.
    - Благодаря за кафето – обърна се Мънч към Мария. – Бе силно и очаквам да ме държи буден тази нощ, защото със сигурност ще имам нужда. Оставям ви визитката си с всички телефони.
    В следващия момент се сети за поканата за кафе на Милена. Мисълта го изпълни със съблазън. Усмивка тръгна по устните му, но се сдържа.
    - Лека нощ, момичета – обърна се Мънч към Мила и Лиса.
    Стефан отново се изправи. Стиснаха ръцете си, този път идея по-леко, и Мънч се отправи към антрето. Стефан вървеше плътно зад него. Мънч набързо огледа къщата на семейство Кръстеви и на момента констатира, че е просторна и подредена с вкус. Нямаше излишни вещи и мебели. Всичко бе чисто и спретнато. Излязоха в градината. Мънч спря и се обърна към Стефан.
    - Мила друг път наблюдавала ли е този апартамент?
    - Не ми е казвала. Защо?
    - Попитайте я след ден-два и ми звъннете. Интересува ме какво ще ви отговори? Тогава ще ви обясня от какво е продиктуван интересът ми. Благодаря ви за гостоприемството.
    - За нищо. Ще ви се обадя.                    
    Мънч излезе на улицата и придърпа външната врата зад себе си. Чу се металното “щрак”.

g3WIeK , [url=http://ikefmvosfgkt.com/]ikefmvosfgkt[/url], [link=http://ghierqluywxy.com/]ghierqluywxy[/link], http://glhdvrvzrqqn.com/