Здравей ученико, здравей президенте. Както казва народът - късно е. След дъжд качулка. Като се обърне каруцата, пътища много. Та и той така. Смирен, кротък, седнал, говори и рецитира, щото сам го е написал, а видите ли онези, лошите, дето им изсипва купища пари като заплати (б.а.-разбирай екипа му), му сътворили новогодишния гаф.
Нерде Пирин, нерде Аспен – всичко е на хвърлей разстояние. Кво толкова. Това не била грешка на президента, не била негова (б.а. – нарочно не пища името му). Той квото трябвало направил, написал, мислил и сътворил. А онез хрантутници, монтажистите, ах на тях...
Наистина не мислих да пиша. Не след като чух и оправданието вчера, вече ме хвана яд.
След като прехвърли и той вината за гафа почти до времето на Тройната коалиция, съвсем като ученичка се оправда. Попитан дали е гледал записа си преди да бъде разпратен по телевизиите, той чистосърдечно отговори:
„Честно да ви кажа, не съм го гледал!”

Алоу, как може да не видиш какво ще е обръщението. Как е станало. Това вече ми кипна, защото показва пълно безхаберие. И от страна на екипа му, и от негова страна.

Подобно отношение е недопустимо. Но нейсе. Какво да му търсим кусури на човека, който, ох щях да забравя, но нали май не искаше да стане президент.

И един съвет. Може и късно да идва, но поне да го кажем. Стани, пич. Стани, когато говориш на народа. Става въпрос за уважение. Който ти е казал де седиш, и той е за наказание. И никога, ама никога, ако искаш да останеш с нещо близо до хората, не се оправдавай за грешките си като ученичка. Някак си тази позиция на виновния ученик в ъгъла на стаята не върви да се припознава с „Дондуков 2”. И нека всичко това да е за урок за следващия поздрав. Ако ли не, кеф, да хващаме ските и да потегляме към Пирин, апа сори, към Аспен.