Постинг
04.09.2010 10:34 -
Поколението спаринг партньор
Автор: kalinkamenov
Категория: Спорт
Прочетен: 1837 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 04.09.2010 17:06
Прочетен: 1837 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 04.09.2010 17:06
Англия срещу България – 4:0. Нищо изненадващо. Нещо нелогично, както се казва. Срещу англичаните винаги ни е било трудно и винаги ще ни бъде. Просто те са професионалисти, а ние, както в повечето случаи, само оптимисти. Оптимисти, че може да ги „излъжем” за някой равен. Нещо на терена да се случи, че да им вкараме гол. Това за нас е равносилно на победа. След това започваме да си припомняме за гола на Гунди, после как Георги Марков се нареди до него, след като и той вкара. Ето това е нашата радост – че сме вкарали гол, че сме ги „финтирали”. С думи прости, срещу силните имаме абсолютно пораженческа психика.
Във футбола винаги някой бърка, за да се стигне до гол. Този, който е по-голям професионалист, по-малко бърка и има по-добра визия за неща, върви напред. Този, който се опитва да играе правилен футбол, остава вечен оптимист. Надеждата умира последна. Но и тя не ни остана. Не ни остана, защото се възлагаха големи оптимистични надежди на това поколение, че може да направи нещо голямо. Мартин, Стилян и Бербатов закачиха част от отбора на Балъков, Стоичков, Михайлов и сие. Рано излязоха да играят в чужбина. Придобиха друг поглед над футбола. Развиваха се. Трупаха рутина и станаха професионалисти. Но си останаха и оптимисти. Всъщност само някой от тях. Други прозряха голата истина, че този национален отбор няма бъдеще и разходките до България за лагери и срещи са си чиста проба загуба на време и казаха баста. Сега Мъри Стоилов, който, дано не се окаже прав, но все по-силно започва да си личи, че чака мига, в който ще избяга от поста национален селекционер, трябва да извърви трънливия път на един квалификационен цикъл, отново се върна към Бербо: „С Митко щеше да е друго!” Отново израз на оптимизъм. Друго какво? Можеше да вкараме трети гол на Англия и да се радваме? Това ли? Или Бербатов да ги бие сам? Глупости. Играчите също усещат своята безпомощност, но не могат да я признаят на глас. Не им стиска. Усещат, че по отделно имат качества, но като отбор са под средната класа. Изпъкват срещу слабаци, а в определени моменти блясват срещу по-силни противници, защото спортното щастие е с тях. Всъщност това поколение е обречено. Спокойно можем да го наречем поколението на добрия спаринг партньор. Демек другите отбори да се обиграват срещу нас. В този ред на мисли трябва да отбележим още две неща. Първо, че вината за провала на това поколение изцяло тежи върху плещите на Борислав Михайлов, Наско Сираков, Йордан Лечков и сие, които се упражняваха върху този отбор. Кръгът на „четвъртите в света” затри това поколение, оставяйки го три години в ръцете на Христо Стоичков. Сега е ред и на Мъри да трупа активи, но надали ще успее.
Второто нещо е свързано с „вечния” оптимизъм на играчите. По-точно още колко време ще има трябва на Мартин и Стилян, за да кажат стига. Всъщност, Стилян каза преди време, че този квалификационен цикъл ще е последен за него с фланелката на трикольорите. Дали ще го изкара до края?
Няма коментари
