Прочетен: 2866 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 17.03.2011 13:58
Е, здравейте, познати, приятели и непознати. Сбъднах мечта. От много време ми се въртеше в главата идеята за една книга. Е, написах я. Скоро ще излезе от печат. Аз съм доволен. Сбъднах поредната си мечта. Сега подхванах друга книжка. Реших да пусна част от книгата за четене в блога. Ще бъда редовен. Радвам се да я споделя.
Бинокъл за убийства
1 глава
2009 година
6 юни 2009 година, събота
Слънцето вече припичаше приятно и хвърляше проблясъци през южния прозорец на къщата. Мила, по-малката дъщеря на семейство Кръстеви, бе станала рано и се излежаваше на дивана с книга в ръка. Искаше й се нещо да закуси, но не и сама да си приготви закуска. През седмицата с това задължение се заемаше майка й – Мария, а в събота и неделя баща й – Стефан.
Минаваше девет часа, когато по стълбата се чуха стъпки. Дървеното стълбище на къщата бе много стабилно и имаше свой собствен звук. Разбира се, под тежестта на различни хора свиреше различно, но Мила нямаше как да сбърка звука на стъпалата, когато слизаше баща й.
- О, я да видим. Вече имаме събудили се – каза Стефан и се запъти към машината за еспресо. Разви цедката и понечи да изхвърли използваното вече кафе в кофата. - Страхотно, пак ли никой не е изхвърлил боклука вчера? – попита той, поглеждайки малката си дъщеря Мила.
- Татко, няма ли първо да кажеш добро утро? – с мил поглед го разнежи тя.
- Ох, разбира се, добро утро! Как спа, мило? Сигурно чакаш закуската.
- Всъщност, не знам. Не съм сигурна, че искам да закусвам. Снощи хапнах повече и сега не изпитвам глад. Сънувах странен сън, тате. Знаеш ли какъв?
- Не - отвърна Стефан. – Ако е страшен, моля те да не ми го разказваш. Не искам почивният ми ден да започне със зомбита и дяволи.
- Не е страшен. По-скоро бих го нарекла странен. Имаме ли вкъщи бинокъл?
- Може и да имаме един, който си купих преди години от пазара, но, честно казано, не знам къде е. Интересно ти е да усетиш как се вижда през бинокъл ли? – попита я баща й, сядайки срещу нея на масата.
- Няма ли да си включиш машината за кафе, след като я зареди – попита го Мила. – Нали искаш да пиеш кафе?
- Ммм, да. Явно още спя.
Стефан стана и включи машината, която веднага забоботи ритмично. След секунди топлата вода попари смляното кафе и кухнята се изпълни с приятен аромат.
- Защо се интересуваш от бинокъл? - попита Стефан. – Ако много настояваш, ще го потърся. Мисля, че беше някакъв руски, който уж бил военен, но .... както и да е. Интересно е да се гледа през бинокъл. Всъщност знаеш ли кой е дал съществен принос за направата на бинокъла?
- Не, кой? – учуди се Мила.
- Галилео Галилей. През 17 век изобретява своята далекогледна тръба, която в последствие се използва за направата на първите бинокли. Доста стар уред, който има и много други приложения. По-късно започва да се използва класическата система призми на Малофеев-Поро. Но това вече са подробности.
- От къде знаеш всичко това?
- Интересувах се като млад. Ако четеш книги, можеш да научиш много неща – с усмивка отвърна баща й.
- Кафето... Ехо, май наистина още спиш – усмихна се Мила. – Всъщност, аз не казах, че искам да гледам през бинокъл, а че сънувах, че намирам бинокъл. Бях някъде в къщата ни и открих много хубав стар бинокъл. Не си спомням къде бях, а просто, че надникнах в един стар сандък и в него лежеше бинокъл. След това видях една бележка. Когато реших да я взема, се убодох на нещо и върху нея капна капка кръв. Разля се надясно. Наведох се и я вдигнах. До мен имаше запалена свещ. Поднесох хартията над нея и тя пламна. Отгоре се появи ред числа. Изгоря със зелен пламък. Адски странно.
- Време е да кажеш какво ще закусваш – попита я баща й, който си сипа кафе в чашата и я остави на масата.
- Корнфлейкс, моля. С мляко, ако обичате – дяволито го погледна Мила.
- Разбира се, принцесо. В бяла или жълта купичка желаете да ви бъде поднесена закуската? С бяла или жълта лъжичка ваше височество желае да яде? – театрално я попита Стефан.
27.05.2011 16:24
30.05.2011 19:30
