Постинг
02.11.2010 15:42 -
Тарикатлъкът в съдийството
Темата за българското съдийство е извечна подобно на тази за кокошката и яйцето. Разбира се, съдийството еволюира с темповете на развитие и на самия футбол. Минахме през плащането на ръка, после беше мутренският период, а сега дойде времето на тарикатите. За какво става въпрос?
Босът на Славия Венци Стефанов е един от малкото, но за сметка на това винаги го прави достойно, който смее да погледне колегата си по ранг в другия тим и да му каже в очите това, което мисли. Хващаме се именно за неговите думи относно съдийството, за да анализираме ситуацията.
”За да ти дадат дузпа в Ловеч срещу Литекс, в наказателното поле трябва да има убийство”, каза Стефанов. А дали име предпоставка да се стигне до убийство!?
Ще започнем от „главата” на съдийството – Коце Костадинов. Как бе избран? За отбелязване са два факта. Първо, че собственикът на Литекс Гриша Ганчев не присъства на заседанието, както и колегата му от Черно море Марин Манев. Второ, Наско Сираков не го подкрепи, след като гласувал "въздържал се". Всъщност за отбелязване е това, че Костадинов и Ганчев са стари познати. Закачката им не е от скоро и май единият сега прави реверанси към другия. Разбирай Костадинов към Ганчев. Обратното би било просто нелепо.
Трябва да си припомним, че отличаващите се прегрешения на Костадинов като арбитър са две - вбесяването на Гриша Ганчев в Ловеч през 1999 година, който му посяга, както и счупеният крак на Костадин Хазуров на "Армията".
Сега е дошло време за разплата. Съдбата си знае работата. А и нали се казва, че Господ забавя, но не забравя. Е, дошло е времето да се изкупват грехове.
Костадинов прави това по два начина. Първо добре смята и праща точния човек на мача, който може да се закучи. Каквото зависи от него, като шеф на комисията, го прави. Другото вече е в ръцете на арбитъра на мача. Тук идва наред тарикатлъкът. Реферите вече не взимат пари на ръка. Това е демоде, както се казва. Повечето съдии в елита имат достатъчно опит, за да подпрат отбора „х” в точния момент. Пинизите им са прости, но работят безотказно. Няколко поредни фаула за правилния отбор, няколко накъсвания на играта, когато другият тим е във възход. Две-три спорни нарушения се отсъждат все в полза на „нашия” тим. Тънки неща, но изключително важни в дадения момент. Като „спънеш” другия тим в рамките на 20 минути, нещата стават различни на терена. С няколко елементарни отсъждания натикваш единия състав в собствената му половина. Така позволяваш на „правилния” тим да се разгърне. Играчите придобиват увереност, повече задържат топката, организират се и хоп стигат до гол или до нужния резултат. Така става в повечето случай. Малко помощ им трябва, но в подходящия момент. Щом има кой да ти я даде, направо супер.
А иначе реферът уж действа безпристрастно. Съди по правилата, но всъщност работи за каузата. За опитни хора като Венци Стефанов, Николай Гигов, Гриша Ганчев и куп други нещата са ясни. Въпреки че понякога остават ощетени, когато сблъсъкът е помежду им, приемат нещата, защото „нали футболът е просто игра”. А щом се видят някъде насаме, се смеят и се бъзикат как „другия път ще видиш”.
Днес съдиите са тарикати. Факт, който не може да бъде оборен. Не че и преди не са били, но днес трябва да са такива, ако искат да се развиват и да получават мачове. Да не забравяме все пак, че всеки един мач има точно определен финансов еквивалент от 1000 лева.
Ако си послушен съдия тарикат, ще пичелиш, ако не си, няма пичелиш. Това е...
И нека си припомним житие и битие на настоящия шеф на арбитрите.
Става дума за срещата ЦСКА - Литекс през есента на 2006 година, когато Мурад Хидиуед със зверско влизане счупи глезена на благоевградчанина Хазуров, а арбитърът Костадинов даде авантаж и дори не вдига картон на арабина. В края на мача дори възнагради Мурад в 89-ата минута с несъществуваща дузпа. Иначе инцидентът с Гриша Ганчев е през далечната 1999 година в 1/8-финала реванш за купата на България. При 1:0 за домакините, Костадинов не отсъди очевадна дузпа в 43-ата минута, когато Сашо Кривия с ръце спира топката пред голлинията. В ответната атака Левски стигна до изравнителен гол, който на практика го класира напред. На полувремето бесният от реферския произвол Гриша Ганчев нахлува в съдийската стая и налита на Костадинов. Гузен от случилото се, през втората част Коцето дава две дузпи за "оранжевите" за крайното 3:1. След срещата пък босът на "оранжевите" тогава Ангел Бончев разкрива в национален ефир, че Костадинов му поискал преди мача 200 000 долара, за да избута домакините до 1/4-финал. Личната намеса на Иван Славков тогава отказва хората от Литекс от идеята да вадят доказателства за действията на Костадинов извън терена. Следват седем сезона на благинка в българския футбол, за да стигнем до есента на 2005 година. Костадинов излита от съдийството за мача Пирин (Бл) - Вихър (Горубляне) (3:1), след като не дава дузпа за Вихър, а на стадиона присъстват Манол Велев (б.а. - съпруг на Весела Лечева, а към онзи момент собственик на Вихър) и Емил Костадинов (б.а. - двамата са членове на Изпълкома). Делегатът на мача Николай Добрев му поставя висока оценка от 8,2. Велев и Костадинов са бесни на оценката, защото тимът от Горубляне губи, и успяват да свикат извънреден Изпълком на БФС. Интересно е, че делегатът на мача е подложен на натиск да му промени оценката.
Разбира се, когато ти звънят хора от Изпълкома, трябва да се съобразиш. Така оценката на Костадинов от 8,2 става 7,2, а това автоматично води до наказание съгласно правилника на Съдийската комисия.
На заседанието на Изпълкома, свикано от Велев и Костадинов, след оценка 7,2 следва санкция. Костадинов е аут за 6 месеца от съдийството.
Коце е много обиден и заявява, че няма да свири повече, след като така се действа срещу него. Както вече казахме, това става през есента на 2005 година. До лятото на 2009 година Коце не се занимава с футбол (б.а. - нито ходи делегат, нито съдийски наблюдател). Единствено посещава мачовете на сина си, който е юноша на столичния Септември.
Босът на Славия Венци Стефанов е един от малкото, но за сметка на това винаги го прави достойно, който смее да погледне колегата си по ранг в другия тим и да му каже в очите това, което мисли. Хващаме се именно за неговите думи относно съдийството, за да анализираме ситуацията.
”За да ти дадат дузпа в Ловеч срещу Литекс, в наказателното поле трябва да има убийство”, каза Стефанов. А дали име предпоставка да се стигне до убийство!?
Ще започнем от „главата” на съдийството – Коце Костадинов. Как бе избран? За отбелязване са два факта. Първо, че собственикът на Литекс Гриша Ганчев не присъства на заседанието, както и колегата му от Черно море Марин Манев. Второ, Наско Сираков не го подкрепи, след като гласувал "въздържал се". Всъщност за отбелязване е това, че Костадинов и Ганчев са стари познати. Закачката им не е от скоро и май единият сега прави реверанси към другия. Разбирай Костадинов към Ганчев. Обратното би било просто нелепо.
Трябва да си припомним, че отличаващите се прегрешения на Костадинов като арбитър са две - вбесяването на Гриша Ганчев в Ловеч през 1999 година, който му посяга, както и счупеният крак на Костадин Хазуров на "Армията".
Сега е дошло време за разплата. Съдбата си знае работата. А и нали се казва, че Господ забавя, но не забравя. Е, дошло е времето да се изкупват грехове.
Костадинов прави това по два начина. Първо добре смята и праща точния човек на мача, който може да се закучи. Каквото зависи от него, като шеф на комисията, го прави. Другото вече е в ръцете на арбитъра на мача. Тук идва наред тарикатлъкът. Реферите вече не взимат пари на ръка. Това е демоде, както се казва. Повечето съдии в елита имат достатъчно опит, за да подпрат отбора „х” в точния момент. Пинизите им са прости, но работят безотказно. Няколко поредни фаула за правилния отбор, няколко накъсвания на играта, когато другият тим е във възход. Две-три спорни нарушения се отсъждат все в полза на „нашия” тим. Тънки неща, но изключително важни в дадения момент. Като „спънеш” другия тим в рамките на 20 минути, нещата стават различни на терена. С няколко елементарни отсъждания натикваш единия състав в собствената му половина. Така позволяваш на „правилния” тим да се разгърне. Играчите придобиват увереност, повече задържат топката, организират се и хоп стигат до гол или до нужния резултат. Така става в повечето случай. Малко помощ им трябва, но в подходящия момент. Щом има кой да ти я даде, направо супер.
А иначе реферът уж действа безпристрастно. Съди по правилата, но всъщност работи за каузата. За опитни хора като Венци Стефанов, Николай Гигов, Гриша Ганчев и куп други нещата са ясни. Въпреки че понякога остават ощетени, когато сблъсъкът е помежду им, приемат нещата, защото „нали футболът е просто игра”. А щом се видят някъде насаме, се смеят и се бъзикат как „другия път ще видиш”.
Днес съдиите са тарикати. Факт, който не може да бъде оборен. Не че и преди не са били, но днес трябва да са такива, ако искат да се развиват и да получават мачове. Да не забравяме все пак, че всеки един мач има точно определен финансов еквивалент от 1000 лева.
Ако си послушен съдия тарикат, ще пичелиш, ако не си, няма пичелиш. Това е...
И нека си припомним житие и битие на настоящия шеф на арбитрите.
Става дума за срещата ЦСКА - Литекс през есента на 2006 година, когато Мурад Хидиуед със зверско влизане счупи глезена на благоевградчанина Хазуров, а арбитърът Костадинов даде авантаж и дори не вдига картон на арабина. В края на мача дори възнагради Мурад в 89-ата минута с несъществуваща дузпа. Иначе инцидентът с Гриша Ганчев е през далечната 1999 година в 1/8-финала реванш за купата на България. При 1:0 за домакините, Костадинов не отсъди очевадна дузпа в 43-ата минута, когато Сашо Кривия с ръце спира топката пред голлинията. В ответната атака Левски стигна до изравнителен гол, който на практика го класира напред. На полувремето бесният от реферския произвол Гриша Ганчев нахлува в съдийската стая и налита на Костадинов. Гузен от случилото се, през втората част Коцето дава две дузпи за "оранжевите" за крайното 3:1. След срещата пък босът на "оранжевите" тогава Ангел Бончев разкрива в национален ефир, че Костадинов му поискал преди мача 200 000 долара, за да избута домакините до 1/4-финал. Личната намеса на Иван Славков тогава отказва хората от Литекс от идеята да вадят доказателства за действията на Костадинов извън терена. Следват седем сезона на благинка в българския футбол, за да стигнем до есента на 2005 година. Костадинов излита от съдийството за мача Пирин (Бл) - Вихър (Горубляне) (3:1), след като не дава дузпа за Вихър, а на стадиона присъстват Манол Велев (б.а. - съпруг на Весела Лечева, а към онзи момент собственик на Вихър) и Емил Костадинов (б.а. - двамата са членове на Изпълкома). Делегатът на мача Николай Добрев му поставя висока оценка от 8,2. Велев и Костадинов са бесни на оценката, защото тимът от Горубляне губи, и успяват да свикат извънреден Изпълком на БФС. Интересно е, че делегатът на мача е подложен на натиск да му промени оценката.
Разбира се, когато ти звънят хора от Изпълкома, трябва да се съобразиш. Така оценката на Костадинов от 8,2 става 7,2, а това автоматично води до наказание съгласно правилника на Съдийската комисия.
На заседанието на Изпълкома, свикано от Велев и Костадинов, след оценка 7,2 следва санкция. Костадинов е аут за 6 месеца от съдийството.
Коце е много обиден и заявява, че няма да свири повече, след като така се действа срещу него. Както вече казахме, това става през есента на 2005 година. До лятото на 2009 година Коце не се занимава с футбол (б.а. - нито ходи делегат, нито съдийски наблюдател). Единствено посещава мачовете на сина си, който е юноша на столичния Септември.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
