2 глава

8 юни 2009 година, понеделник вечерта

   Полицейската кола без отличителни знаци на офицер Методи Мънев се движеше тихо по улица №164 в квартал „Красна поляна”. Мънч, както бе известен, от година бе по петите на голям дилър на дрога, но едва през последната седмица агентите му снесоха точна информация къде може да спипа Рапона. Мънч бе висок около 190. Светлата му кожа придобиваше лек кафяв загар на морето, а това още повече подчертаваше чара му. Имаше правилни черти на лицето, което по чудо бе опазил без белези, въпреки буйната си младост. Бунтар в квартала, шеф на банда, когато влезе в казармата, хвана времето на първите мисии. Записа се за тази в Камбоджа. Бе образцов войник. Седмица преди отзоваването преби двама американци, които му досаждаха много дълго време. Командирите на двата отряда потулиха боя. В деня на отпътуването за България американският командир – Алекс Майнинг, го дръпна на страна и му стисна ръката. Просто така. Каза му, че го харесва като войник и му пожела успех.

През лятото пъстрите му очи в зависимост от светлината променяха цвета си. Косата му бе гарваново черна и доста чуплива. Не се подстригваше много късо. Поддържаше косата си със средна дължина, защото определено много му прилягаше. Някак си го отваряше. Праваше го доста секси. Имаше перфектно телосложение. Въпреки че не полагаше големи грижи, а само от време на време ходеше на фитнес, фигурата му бе страхотна. В очите на жените изглеждаше като истински пич в най-добрия смисъл на думата, а беше и на 36 години.   

   Митко Свиленов – Рапона бе един от четиримата големи в наркоразпространението в София.

   - Ей, Мънч. Дай да се обадим за подкрепление! – тихо прошепна младши офицер Милко Стойков. – Мънч, само двамата може да забъркаме голяма каша и да оплескаме всичко.

   - Трай и карай! - отсече Мънев. – Изпуснем ли го сега, край. Мълчи и бъди внимателен!

   Мънч извади пистолета „Макаров” и го зареди.

   - След края на улицата спри. Слизам и ще караш на пет метра след мен. Никакви фарове, никакви звуци. Изключи си мобилния, оная твоя любима Веселунашка да не вземе да се сети за теб баш сега. Ще се движим така до онази врата. Паркираш се пред нея и не гасиш двигателя. Ясно? Добре ме чуваш в слушалката, нали? Лягаш под кормилото и ме слушаш.  

   - Ясно, Мънч, давай!

   Астрата работеше достатъчно тихо, за да не привлича внимание, когато е паркирана. Мънч излезе и се пусна на прибежки до стената. Стигна до №16 и влезе във входа. Стойков паркира пред №10 и зачака.