Русата коса на Лиса се спускаше върху раменете й, когато заслиза по стълбите. Все още леко сънена възкликна.
    - Добро утро, любими хора! Какъв прекрасен ден е днес.
    Привлякла погледите на родителите си, момичето вече заговори по същество.
    - Нещо итересно за закуска?
    - Придворният предложи корфлейкс на принцеса Мила – обяви Мария. – Ваше височество какво предпочита?
    - Не искам корнфлейкс. Само сок ще пия. Не искам друго.
    - Добре, Лиса, знаеш къде са соковете. Разчистете после със сестра ти, защото аз се качвам в кабинета, за да поработя малко.
    - Добре, мамо. Ще се оправим.
    - Лиса, какво сънува – попита я баща й.
    - В последно време не сънувам. Защо ме питаш? – отвърна Лиса.
    - Просто ми е интересно. Сестра ти ми разказа как е сънувала, че намира бинокъл. Реших, че и ти може да си сънувала нещо странно.
    - Ако сънувам нещо, обещавам, че ще го споделя.
    - Лиса, мислила ли си какво ще подариш на Мила за рождения ден?
    - Не, за момента не мога да бъда конкретна. Защо не бинокъл? Ще й кажа, че съм го сънувала и съм решила да й подаря. Нали сме сестри. Понякога биологичните ни вълни са на едно ниво и усещаме и мислим еднакво. Какво ще кажеш?
    - Идеята не е лоша, но дали ще й хареса.
    - Ще помисля и ще ти кажа. В момента нямам някаква идея, честно.