3 глава
9 юни 2009 година, вторник сутринта
Комисар Огнян Николов стоеше изправен в кабинета и репетираше поздравителната ода за Мънч. Погледът му бе насочен към снимката на таблото на стената, от която го гледаше Рапона. Макар да бе средата на деня, в стаята не влизаше много светлина. От няколко месеца Скруч, както наричаха комисаря, бе пуснал щорите си на половина и отказваше да ги вдигне. Стаята по-скоро тънеше в мрак. Единствено шарената карта на София и ярко зелената възглавница на дивана зад вратата придаваха някакъв светъл нюанс на кабинета. Повечето колеги бъзикаха Скруч, че влизайки в стаята му, все едно влизат в долния свят. Комисар Николов не се притесняваше от това. Дори понякога проявяваше странното си чувство за хумор, отговаряйки, че техният свят, демек този извън кабинета му, е гладък и еднообразен.
Скруч бе странен, но подреден служител. Средно висок, с доста оредяла побеляла коса, сини очи. Годините вече си казваха своето и това си личеше в лекото заобляне около кръста, а дупките на колана се бяха увеличили с две. Все пак дългогодишното редовно плуване бе оставило своя отпечатък и можеше да се каже, че комисарят е в много добра форма.
Рафтовете, определено доста прашни, бяха перфектно подредени, така че винаги знаеше кое къде се намира. Просто 25-годишната служба бе изградила в него непроменими навици.
На вратата се почука.
- Да, влез – каза комисар Николов.
- Здравейте, господин комисар. Искали сте да ме видите – рапортува Методи Мънев.
- Затвори – нареди Скруч. - Поздравления за добре проведената акция, Мънч. Отново си действал на своя глава, за което имаш порицание. Такава акция не се прави от двама души. Първо сте по-малко, второ има елемент на случайност. Недопустимо е. Това е причината да не получиш премиални за залавянето на Рапона. Знам, че подобно нещо е тъпо, но такива са разпоредбите отгоре. Иначе добра работа, момче. За пореден път доказа, че си умен и смел боец. Искам да ми напишеш подробен доклад за употребата на руматорида. Също така и за въздействието на изопрота върху теб. Усетил ли си отпускане, умора, отнесеност и т.н. Знаеш какво да пишеш.
За момент се възцари тишина. Никой не проронваше нито дума. Чуваше се само приглушеното шумолене на листата, което идваше от високия орех на двора.
- Това е от мен, Мънч. Прибирай се да почиваш. Николов потри с ръка главата си. Искаше му се да поговорят и за нещо друго, но не събра сили да му го каже.
На излизане Мънев се опря на касата, обръщайки се към комисар Николов.
- Николов, трябва да опиташ руматорида. Ще се почувстваш като на леден остров.
Мънч прокара длан по наболата си брада и направи знак за „чао” на шефа си. Николов се приближи до вратата и хвана офицера за рамото. После го пусна го, без да каже нищо.
Поклащайки глава с усмивка на лицето, комисарят изгледа как Мънч се отдалечава по главния коридор. За пореден път видя себе си, но преди 20 години.
Бинокъл за убийства - пуснато десети ден
Бинокъл за убийства - пуснато тринадесет...